Купа Мургаш 2013 през погледа на Ани :)

Да напиша малко впечатления от състезанието Купа Мургаш 2013. За трета поредна година карам състезанието и за трета поредна година се радвам накрая, че съм оцеляла Едно от най-трудните състезания в България (ако не и най-трудното даже): дългият маршрут е с много голяма денивелация, започва със 17км баир. Равно почти няма, само нагоре и надолу като наклонът понякога е сериозен и се налагаше да бутам колелото. Бях с мекицата на Хари, което ми спести друсането по всичките камъни, но пък рамката няма възможност за 2 бидона и заради това се наложи да взема раница с кемълбак, която ми пречеше, топлеше и ме заболя кръст. По едно време я оставих на половината на трасето на контролата и си взех само лепенки, помпа и малко храна. За нещастие, почти веднага спуках задната гума (никога повече Швалбе) и се мъчих доста докато я сваля, залепих уж снейк байта, но гумата не се помпеше. Тъкмо щях да проверявам и съотборникът ми Ник мина и ми даде здрава гума, както и ми помогна да я сменя. Качихме се заедно на колелетата и продължихме спускането. Няма и след километър задната ми гума блокира, като че ли от главината. Спрях веднага и се оказа, че задната ми гума отново прави проблем: външната беше изплюла от шината и вътрешната се беше показала застрашително в огромен балон пред спукване. За щастие, не спуках вътрешната и след намеса отново благодарение на Ник, продължих и повече нямах проблеми с гумите. Тази почивка ми подейства добре и закатерих най-гадния баир от състезанието: той дори не беше първия баир, защото в началото си свеж, а и не е чак толкова остър, за разлика от този трети пореден, когато вече силите са на изчерпване. Макар и освежена за кратко, нещата не вървяха доста добре, но все пак започнах да настигам хората, които ме бяха изпреварили докато лепях гумата. 


Самото трасе на състезанието, освен че е много трудно като денивелация, не е много технично, но все пак имаше няколко пътеки, на които им се радвам всеки път. Мислех, че с мекицата ще бъда бавна нагоре и бърза надолу, но уви: отново изпреварвах момчета нагоре, които ме отвяваха надолу, дори с твърдаци. Въпреки мекото, не смеех да отпусна и да карам съвсем безразсъдно. На няколко пъти усетих, че правя неща, които нямаше да ми бъдат простени с твърдака. Когато минех с предницата и си мислех, че ще се метна всекимомент, задницата просто ме следваше и успях да се измъкна без проблем. Гумите ми бяха напомпени сравнително много (около 3 атмосфери беше задната) и също беше опасно на песъчливия терен. 
След като е такъв мазохизъм, може би ще зададете въпроса защо карам вечетрета година там. Първата ми година състезанието беше по-късно: през октомври и това беше най-тежкото. Никой от участниците през 2011 няма да забрави ледените треви на върха и как пръстите замръзваха. НАложи се и съкращаване на маршрута като се спести качването до самия връх Мургаш поради метеорологичните условия. Направо беше оцеляване, а не състезание. След това организаторите изместиха малко напред датата и вече две години поред е топличко и приятно, само на върха е студено, но той се минава сравнително бързо. Гледките са главозамайващи и аз поне тази година се наслаждавах на красивата планина, е, поне докато вече не ми беше черно пред очите от умора и изтощение. Можех да си позволя поне в началото малко по-бавно темпо, защото конкурентката ми нямаше достатъчно опит, поне за пръв път я виждах на състезание. Не я подцених, защото беше от Враца, а там си имат достатъчно Балкан за трениране, а също така компанията, с която беше дошла, са можещи и каращи момчета. Оказа се, че момичето е имало голямо желание да тренира, положила е усилия и е искала много да ме изпревари, но това няма как да стане с толкова малко опит: 4 месеца тренировки. Има време, тя е млада, тепърва ще кара и тренира, дано запази желанието си. 
Другата и основна причина, поради която уважаваме това състезание е това, че Купа Мургаш се води Национален шампионат по Маратон и колкото и да нямаме структура, организация по планинско колоездене като цяло, маратонът е престижно състезание и броят на участниците също го потвърди: над 90 души бяха регистрирани. Участниците както винаги са много дружелюбни, (почти) всички сме аматьори и всекими предлагаше помощ, когато спуках гума. Имаше време за приказка с колегите, защото за 60 км трудно трасе няма как да караш на макс и докато карахме, разменяхме реплики, понякога доста комични.
Искам да поздравя специално Васко, който изпревари професионален колоездач, с много добро класиране в Обиколката на България и зае място на подиума след Тодор Ангелов и Сашо Алексиев: и двамата много силни и опитни. 
Спонсорите от Максбайк бяха повече от щедри и ни наградиха с ваучери, с които ще си помогнем откъм екипировка, защото по тези състезания много бързо се амортизират части, аксесоари и консумативи. 
С две думи: тежко, но много хубаво състезание с много емоция и красиви планинскигледки.

👤Aneliya Karagyozyan  🕔2013-09-29
spodelime