Перпендикулярна вселена

Така се нарича събитието, организирано от пловдивския вело-клуб Крива спица. Тази година бяхме поканени да се включим в каране за 4 дни в Родопите на места без цивилизация, без хижи, без хора. 4 дни в дивото, спане на палатки, каране по цял ден и страхотни гледки. Тръгнахме в четвъртък рано сутринта и по пътя се отбихме да видим едни скални образувание наречени Скалните гъби. Ето ги тях: Пристигнахме в началната точка на Събитието с. Гълъбово. Ето как изглеждаше мегдана с 69 колоездачи: Следват малко километри, повечето е спускане, но за нас е носене надолу . Срам, не срам, поносихме, тъй като пътечките бяха много технични, стръмни, тесни, с големи и търкалящи се камъни, дерящи храсталаци, в сравнение с които Мечката си е бебешка пътечка. Стигаме до Дяволското мостче, пресичащо р. Арда, в която някои се поизкъпаха: Последва качване нагоре до с. Дядовци (безлюдно), където беше първия ни лагер. Никога не съм се радвала толкова на баир нагоре. Поне можех да карам    Раздадоха ни изненадите и бирите и се заехме с опъване на палатките, вечеря и почивка. Ето я изненадата на главата ми: На другия ден следва кратко спускане по пътя, който качихме предния ден (точи път не носехме) и пак пресичане на р. Арда. Последва много качване, част от което по дълъг досаден асфалт, но поне времето беше с нас и имаше облачета над главата ни. После обаче дойде и най-екстремного качване (караемо) по търкалящи се камъни. Доста стръмно и технично, но тук мога с гордост да заявя, че почти навсякъде карах, на инат и с много зор. Малко от нещата, които видяхме: , , , , , , , На другия ден пак следва доста тикане и носене на колелета, както и изкачване на няколко върха, един от които в. Чиляк: ,
За съжаление дойде и последната нощувка в Родопите:
И на сутринта кафе и закуска: Последен ден в тази красива българска планина: , , Тъкмо вече ми писна тотално да мъкна колелото надолу и започнах да се престрашавам да спускам стръмни пътеки, и всичко приключи с един стръмен баир нагоре и малко спускане по асфалт, откъдето видяхме началната точка с. Гълабово отново , Мога много да разказвам, да пиша, да обличам събитията в думи, цифри, километри, денивелация или часове каране. Но според мен няма смисъл. Снимките са достатъчно доказателство, че си заслужава човек да жертва малко комфорт, малко раздяла с цивилизацията и като резултат: страхотни изживявания с хора, които обичат планината, обичат колелета, обичат живота.