Така се нарича събитието, организирано от пловдивския вело-клуб Крива спица. Тази година бяхме поканени да се включим в каране за 4 дни в Родопите на места без цивилизация, без хижи, без хора. 4 дни в дивото, спане на палатки, каране по цял ден и страхотни гледки. Тръгнахме в четвъртък рано сутринта и по пътя се отбихме да видим едни скални образувание наречени Скалните гъби. Ето ги тях:

Пристигнахме в началната точка на Събитието с. Гълъбово. Ето как изглеждаше мегдана с 69 колоездачи:

Следват малко километри, повечето е спускане, но за нас е носене надолу

. Срам, не срам, поносихме, тъй като пътечките бяха много технични, стръмни, тесни, с големи и търкалящи се камъни, дерящи храсталаци, в сравнение с които Мечката си е бебешка пътечка.

Стигаме до Дяволското мостче, пресичащо р. Арда, в която някои се поизкъпаха:

Последва качване нагоре до с. Дядовци (безлюдно), където беше първия ни лагер. Никога не съм се радвала толкова на баир нагоре. Поне можех да карам

Раздадоха ни изненадите и бирите и се заехме с опъване на палатките, вечеря и почивка. Ето я изненадата на главата ми:

На другия ден следва кратко спускане по пътя, който качихме предния ден (точи път не носехме) и пак пресичане на р. Арда. Последва много качване, част от което по дълъг досаден асфалт, но поне времето беше с нас и имаше облачета над главата ни. После обаче дойде и най-екстремного качване (караемо) по търкалящи се камъни. Доста стръмно и технично, но тук мога с гордост да заявя, че почти навсякъде карах, на инат и с много зор. Малко от нещата, които видяхме:

,

,

,

,

,

,

,

На другия ден пак следва доста тикане и носене на колелета, както и изкачване на няколко върха, един от които в. Чиляк:

,


За съжаление дойде и последната нощувка в Родопите:

И на сутринта кафе и закуска:

Последен ден в тази красива българска планина:

,

,

Тъкмо вече ми писна тотално да мъкна колелото надолу и започнах да се престрашавам да спускам стръмни пътеки, и всичко приключи с един стръмен баир нагоре и малко спускане по асфалт, откъдето видяхме началната точка с. Гълабово отново

,

Мога много да разказвам, да пиша, да обличам събитията в думи, цифри, километри, денивелация или часове каране. Но според мен няма смисъл. Снимките са достатъчно доказателство, че си заслужава човек да жертва малко комфорт, малко раздяла с цивилизацията и като резултат: страхотни изживявания с хора, които обичат планината, обичат колелета, обичат живота.