Драгоевска планина

След най-добрия заслон за тази година на платото, солидно количество водка и лягане в два часа, се събуждам с две новини. Едната е добра, а другата лоша. Добрата е, че нямам махмурлук, лошата е, че това се дължи на простичкия факт, че още съм пиян. Чувал съм, че бирата помагала и панически тръгвам из квартала да си набавя лекарството. След дълги миткосвания заветната „Каменица” се лее в къртичината, а аз примлясквам доволно. Да знаете от мен, че силно надценяват отрезвяващото действие на хмеловата бъркоч. Потегляме с Хари и Анелия, ще ходим с маниаците от Търговище към Драгоевската планина. Допълнително се вкисвам и от факта, че другите двама колоездачи от Шумен мъдро са предпочели да прекарят деня, хъркайки сред алкохолни изпарения. И така – също като в подписа ми, тримата се кандилкаме към Преслав, а аз се сещам, че ако натисна педалите, отровната пот ще заноси водката. Това помага повече. Да, ама не. Точно до Хан Крум зървам капанче и ми хрумва да повторя лекарството. Пак не помага. Както казваше Ани: „Трета бира пия вече, а още съм пиян”. Единствената светлина в тунела е мисълта, че всъщност аз съм се отправил към рекичката, взел съм си и книга, ей го де е – още 20 километра и ще препичам бели кълки, другите нека орат чернозема, мъдър съм аз. Пристигаме в Преслав и заформяме респектираща тумба от колоездачи.
Изображение
Местните се обръщат, зяпат ни, всъщност зяпат другите, аз пак съм изтърсака на групата с моето гризли и потната си памучна фланелка. Хората от Търговище са се натокали като папагали, мяркат се и разни извънземни машини, дето се вика от Скот нагоре. Запознаваме се с Вожда, търговищкото Ани демек, техният водач. В сравнение с него нашият бъбривец Роби е като исихаст, обрекъл се на мълчаливи молитви. Запознавам се и с другата им звезда – Вангелов. Той пък е техният Гаджет, ама на квадрат. Смуча си бирата и вече ми се мяркат картини на студена водка, подмятана от бързото течение на Камчия, срамежливи монокинки и един велосипед, моят, захвърлен на брега. Потегляме, а аз час по час питам къде е рекичката, на което неизменно ми се отговаря: „Там!” и се сочи нагоре. Още тогава трябваше да заподозра, че една река с примерно поведение по би й прилягало да си тече в ниското, вместо да катери върхове. А уж съм бил мъдър. Както и да е, отвлякоха ме в планината, а уж бях тръгнал за реката. Повдига ми се настроението обаче при мисълта, че е можело да бъде и по-зле - Вангелов явно пък беше тръгнал на пазар в Преслав, а се озова изгубен в някаква планина, все така чинно мъкнещ торбичката си за покупки.
Изображение Изображение Всъщност аз този човек го видях за последно в Преслав. След това научавахме какви ги върши от разкази на очевидци, изостанали далеч назад. А какви ги е вършил ли – хм, ами не знам защо, но веднъж влязъл в планината, взел хитрото решение да бута колелото си по 24-те километра маршрут, нещо като пешак-мазохист, с колело на гръб. Оставяхме му знаци тук-там, но доколкото ни осведомиха, той бил човек, който гордо би пренебрегнал подобни опътвания и би тръгнал точно в обратна посока.
ИзображениеЗарязваме Вожда да чака този странен тип, човек на път не се оставял. Един час по-късно се е състояла срещата помежду им, на която Вангелов споделил гръмогласно всички идеи за майката на Вожда, все така бутайки колелото си и сентенцията претърпява следната корекция: „Човек на път не се оставя, става дума за човек, не за Вангелов”. Ние си караме. Е, някъде и бутаме.
Изображение Изображение Свършва ни и водата. Срам ме е да призная, но за първи път в дългата си кариера на пиянде, бих заменил шишенцето с водка в раницата срещу капачка вода. Скверни мисли. Спускаме се към Драгоево, където имаме двама паднали – Румен, който прави потресаващо кълбо и се изправя на крака, като една истинска невеляшка и Ани – най-странното, бавно падане, което съм виждал, на забавен каданс. Увещавам Ани да не казваме, че е паднала, никой не е видял, след което отивам и разказвам на колкото се може повече колоездачи за случилото се. Прекрасен агент би излязъл от мен – двоен, четворен, петорен, и без пари щях да го правя, само за едното удоволствие да се хваля колко много знам. Най-накрая сме приключили оранта, минаваме покрай някакъв язовир и засядаме на бира в Драгоево.
Изображение Примамливи картини отново започват да плуват пред очите ми, жегата ми изглежда почти поносима, реката ме зове. Вдясно от мен са разгънали карта, Ани бучи с пръст в нея и констатира, слушам я с половин ухо, че най-краткият път към Шумен бил през Миланово. Към Шумен?! Към ШУМЕН?!!!  А реката? „Каква река, бе? Това са твои измишльотини. Накарахме се, прибираме се”. Разкъсван от тежката дилема дали да се разхлипам насред кръчмата или да й зашия звучен шамар, отивам отсреща на сянка. Не, не е човек това русото, откъде се пръкна това чудовище, а колко кротка изглеждаше в началото. Явно съм бил доста жалка гледка, след като Хари благородно склонява да се отбием. Не, Ани, няма да ти проговоря, да знаеш. Един час по-късно, естествено, бъбрим и се плацикаме, а животът е... ех, абе както казваше Иван Иванов – голяма работа. Правим си фотосесия, а Ани кокетничи с новия си клин. Позьорка.
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение

Данчо ме привиква нагоре по течението, където се намира то – щастието! Щастието, да ви обясня аз, изглежда така:
Изображение Изображение Изображение

Ни повече, ни по-малко. Водката е студена, мезето е току зад гърба ни, а животът е... уточнихме го вече – голяма работа.
Изображение Изображение

Финална снимка – 12 човека, един зад апарата. Ха, 14-ят е още горе! Вангелов е още в планината, търсейки пряк път за пазара в Преслав. Ама поне вече не е наш проблем, не е проблем и на Търговище, да му мисли планината – листата ще окапят от срам, когато Вангелов се развихри. По-късно разбирам, че той е творец, мислех, че вече се е изчерпал, но този човек има безграничен потенциал. Стигайки на няколко километра от Драгоево, взел хитрото решение, най-хитрото за деня, да се върне обратно. 24 километра пресечен терен, какво са за този неуморен пешак. Тези милозливи душици, хората от Търговище обаче организирали спасителна акция и извозили този гений на колоезденето, този Ван Гог на педалите. Толкова ви е акълът, дайте го на Анелия и само след месец ще ви го върнем тих и плачещ, ще крещи само при звука на въртящи се курбели. Ето го и него, Вангелов приключва "колопохода" си:
Изображение

👤Zappa  🕔2009-08-03
spodelime