Разказ на Васко Василев за участието му в Байк за Чепън 2014

Трябва да призная, че първоначалният ми план беше да пропусна тазгодишното издание на „Байк за Чепън” и да взема участие в 2 състезания в Гърция. Е за съжаление (или радост) не успяхме да се справим с организацията около пътуването за Гърция, което означаваше, че и тази година първото ми състезание в България ще бъде „Байк за Чепън”.
Това щеше да бъде третото ми участие и от предишните години имах добри спомени от състезанието. Тези първи пролетни стартове са винаги много приятни, срещаш се с приятели, с които обичайно се засичате само по състезанията, „сверяваш си часовника” след зимната подготовка, проверяваш как се държат новите компоненти (или новият велосипед) в реални състезателни условия и разбира се получаваш така жадуваната доза адреналин, която в състезателни условия е малко по-различна.

\"\" И така в неделя сутрин се озовахме в центъра на Драгоман. Тази година организатори бяха решили да върнат основната част от мероприятието в центъра на града. Бяха се постарали да придадат на събитието известна доза празничност. Бяха поканени едни от най-добрите състезатели в дисциплината „байк траял”, които изнесоха изключително атрактивно представление, също така имаше народни танцьорки и много музика.

 \"\"

 Състезателите търпеливо изчакваха на опашка, за да се регистрират и се суетяха около велосипедите. Заради големият брой желаещи да се включат в мероприятието, се наложи старта да бъде отложен с 30-тина минути спрямо първоначалният план.

Новото тази година беше, че освен състезанието по колоездене, се проведе и състезание по планинско бягане по късият маршрут на състезателното трасе.

\"\"

Придвижихме се зад полицейски автомобил до центъра за опазване на влажните зони, от където беше даден и същинският старт на състезанието.

\"\" 

Стартирах бавно с група от много колоездачи, като след като започна изкачването по черният път към „Петров кръст” ускорих, за да натрупам известна преднина. След като се откъснах отново намалих темпото до комфортната ми състезателна зона. Трябва да призная, че това положение е все още ново за мен – обикновено съм концентриран да гоня състезателите пред мен, но сега имайки известна преднина имах възможността да се насладя на страхотните панорами, откриващи се към околностите на Драгоман и Чепън планина. И така неусетно се озовах на „Петров кръст”.

\"\" 

Карането по билото беше сложно – организаторите се бяха постарали да направят трайна маркировка с боя върху камъните и скалите, с които е покрито билото, проблема обаче беше, че нямаше ясно изразена отъпкана пътека, по която да се движиш, а разстоянието между отделните указателни маркери беше такова, че поглеждайки от единият маркер не можеш да видиш следващият, за да се ориентираш за посоката.Това е третото ми участие в това състезание и от предишните години имах макар и поизбледнели спомени около трасето, което ми помогна да се ориентирам без да губя твърде много време. В това отношение, преследващите ме Бойко и Илко имаха известно предимство, следейки моето поведение.  

Следваше спускането към Големо Малово, а след него дълго каране сред земеделски земи и поляни. Тук отново се налагаше да намалявам скоростта и да се оглеждам много внимателно. Малко преди следващото село Василовци (каква ирония), чух неприятен звук от задната ми гума. Явно бях минал през някакъв доста едър трън и въздуха издишаше заедно с обилно количество латекс. Опитах се да приложа няколко трика и да почакам латекса да подейства, но уви пробойната беше твърде голяма. Свалих гумата и демонтирах вентила за безкамерни гуми, наложи се да извадя и 2 тръна. Сложих резервната вътрешна гума, напомпих, монтирах и се метнах отново на педалите. За съжаление изгубих доста време и вече се двъжех 4-ти.
Хвърлих се в преследване, за да наваксам изоставането и малко преди следващото село Раяновци вече бях втори.
Стартирах състезанието само с един енергиен гел и един бидон с изотонична напитка. Гела изядох веднага след като ремонтирах спуканата гума, а за беда изотоничната напика свърши малко след второто преминаване през Големо Малово. Вече виждах в далечината Бойко, но усещах как силите започват да ме напускат. От тук до финала имаше още няколко къси, но стръмни изкачвания и обилно количество кал. Опитвах се да вложа останалата си енергия, за да настигна Бойко, но без храна и вода краката не се подчиняваха на волята ми.
Финиширах втори на 2 минути зад Бойко.

\"\"

Уикенда беше страхотен, благодаря на организаторите за вложените усилия!

Следваща спирка – „Първо бягство” – Румъния.

Поздрави: Васко Василев 

👤Васил Василев  🕔2014-05-01
spodelime