XCM 2015 Шуменско плато - ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТРАСЕТО

Обща карта на двете трасета

Графики на трасетата

 

GPS Тракове:

Маратонче 20км 

Маратон 60км

Описание на трасето на 60 км маратон:

 

Маратон 60 км Шуменско плато е със средна трудност: няма много технични места за минаване, но все пак е нужна висока концентрация и внимание по време на спусканията. Започва от Историко-археологичен резерват Шуменска крепост. Минава се местността в близост до Хан Крумови порти и се свива вдясно по асфалтиран път. Асфалтираният път преминава в чакълест и се спуска към пещерата Русалка. Следва кратко качване до началото на пътеката Орбита, която е традиционна за шуменските състезания, но в посока качване. Този път тя ще се спуска. Спускането е високо скоростно, но по пътеката са характерни интересни завои, а в края има камъни, които много обичат гуми. Ако „изтървете“ скоростта, гаранция е, че на Кьошковете ще ви се наложи почивка, за да сменяте гума. След зоопарка и х-л Орбита започва стръмно асфалтово качване, което за не толкова тренирани хора може да се превърне в бутане. Наклонът е голям, но за щастие е за кратко. Влиза се вляво в сингъл трак между борчета. Сингълтракът криволичи, но посоката е нагоре, а после следва тясна равна пътечка. Излиза на асфалтовия път след 10-на метра много стръмен участък. Внимание при пресичане на асфалта и отново влизате в борова гора. След няколко метра технични участъка нагоре и надолу, започва изкачване. Пътеката се казва „Шишарките“ и за съжаление в това състезание посоката й е нагоре. Е, не се качва чак до горе, а се отклонява на дясно по сингълтрак, който е много интересен и забавен, на места стръмен, на места с лек обратен наклон, има серпентини, малко камъни, малко борови иглички, минава покрай пещери и се спуска леека борова гора. Пресича се асфалтов път (този, който по принцип води до ТВ кула) и катеренето започва от източната страна на лудницата и ако смятате, че хората, измисли трасето са за там, приемаме предложения в книгата за предложения и оплаквания. Преди да се стигне телевизионната кула на Шумен се свива вдясно и се продължава по равен и широк черен път в борова гора, по който е възможно да има коловози и рязани дървета. Като цяло е проходимо, макар и със забележки. Започва скоростно спускане в приятна борова гора със страничен наклон, което завършва с много скоростна поляна, но внимавайте с коловозите и „скокчетата“, които могат да ви изстрелят в грешна посока (на земята). Пресичате асфалтов път до табелата на с. Лозево, както и малка рекичка и вдясно ще видите стръмно изкачване. Уви, за вас е. За щастие, не е дълго и то ви води върху Лозевското плато, от където се разкрива гледка към селото. След завой наляво изкачването става полегато и в сенчеста борова гора достигате почти до една неработеща кариера и завивате надясно до заслона. Продължавате нагоре-надолу в широколистна гора докато достигнете открити места. Кара се по черен път вляво от ниви, а след ляв завой започвате да спускате скоростно, но все пак внимавайте със сцеплението, има нестабилни камъни и пясък. С висока скорост достигате поляна и отново завиете вляво по „кравешката пътека“. Ще я усетите върху седалището си, но няма как, животинките оставят тези груби следи. По полянки и около редки дървета достигате до чешмата над с. Новосел, където можете да заредите свежа вода, пресичате асфалта и продължавате до една от най-красивите гледки на маратона: вдясно от вас се вижда с. Новосел и възвишението, от което току-що се спуснахте. След кратко изкачване поемате по широк и скоростен път в гора, който ви извежда на друга „кравешка“ пътека. Този път няма да е на стъпки, а само тесничка. По нея се достига до друга чешма и пред вас трябва да има ниви. Карате продължително време в нивите докато достигнете с. Кочово. В селото има ляв завой около кръчмичката (недейте да засядате там, трудното тепърва предстои) а после има десен завой, бетоново мостче, по което бъдете внимателни и след няколко стотин метра: рязък ляв завой, след който започва най-продължителното изкачване от маратона. По неравни поляни и измамен наклон се достига до Капаклия чешма (или Овчарската чешма) и после следва качване по Римския път. Отклонявате се вдясно от Римския път в посока на феномен Окото, но без да слизате до него (ако сте решили да я карате туристически, може да се отклоните 200 метра) и след завой вдясно поемате по тясна пътечка, която излиза на друга тясна пътечка, с която много се гордеем. Ще разберете защо. След тясната пътечка излизате на Ловджийската чешма, а след това се движите отново направо и излизате на „белия баир“. Участниците от 20те километра вече са преминали от там, а вие правите завой надясно. Това е място, което участниците от 2013 година помнят като коварно изкачване, а сега ще е коварно спускане. „Белият баир“ е прекъснат от приятен и скоростен сингъл трак, в който влизате с ляв завой, но който за съжаление свършва бързо и отново сте на ронливото бяло спускане. Тук трябва да внимавате най-много през цялото състезание, защото наклонът не е голям, позволява висока скорост, но настилката е дребни камъчки и пепел, върху които няма никакво спецплние. Така че не подценявайте това спускане и бъдете изключително внимателни. Достигате до с. Троица и спускането отново свършва, минава се покрай няколко къщи, кариерата ви остава вляво и започва изкачване. Изкачването е стръмно, но за сметка на това продължително. Не ни убивайте, все пак досега спускахте. Ако видите чешма вдясно, значи най-стръмното предстои. Минавате го все пак геройски, има още изкачване. Когато ви иде да си хвърлите колелото в пропастта, ще достигнете заслона до скалата Момина крепост и там можете да видите как „нормалните“ хора си прекарват приятно неделята с барбекю и напитки, а вие сте плувнали в пот и се чудите защо сте си платили за това. Сред смаяните погледи на хората може да си допълните студена вода и да продължите ...отново нагоре (нали вече писах за дългото качване). За щастие обаче, вече изкачването е в гора и поне сте на сянка. Става още по-стръмно, но е за кратко и се доближавате до края на този кошмар, който идва с приятен сингъл трак в местността Кортулука. След него следва малка открита част по изсъхналата трева на поляните и отново влизате в сингъл трак с лек наклон нагоре. След кратко спускане свивате рязко надясно и започва още по-бързо спускане, но накрая има малко камъни и коловози, така че пак внимателно. Почти достигате Хан Крумовия скален манастир, но все пак не сте на туризъм: правите рязък ляв завой и започва плавно изкачване в широколистна гора. След завой вдясно и кратко изкачване, достигате местността Гарванлъка: това са равни поляни с широки пътища. Пътят продължава широк и равен сред ягодови поляни (преминали са) до завой на ляво и отново широк път в гора (наречен от нас Път 112 поради табелките за пожарна безопасност). Пътят върви покрай ниска растителност докато не достигнете Панорамния път (асфалтов път между Паметник 1300 години България и Шуменска крепост), пресичате го безопасно с помощта на маршал и се движите 200 метра вдясно по асфалта до десен завой, който ви вкарва в игрив сингълтрак. Този сингълтрак със забавни завойчета излиза на заслон Теменуга, където отново може да видите хора на пикник. Ако имате сили, хвърлете им завистлив поглед и продължете с ляв завой по „Магистралата“. Магистралата е широк път, много често използван от туристите: имайте това предвид. „Магистралата“ минава през 2 малки дерета и се „влива“ в тесен сингъл трак, който води до финала. Той ще бъде до фургоните на туристите и ориентировачите. Финиширахте, честито! 

 

 

👤Илчов Баир  🕔2015-08-23
spodelime